Науката за Тайнопис, или Криптография (от гр. κρυπτός, криптос – „скрит“, и γράφω, графо – „пиша“), изучава принципите, средствата и методите за преобразуване на данни (криптиране) с оглед прикриване на тяхната семантика, предотвратяване на неоторизиран достъп или тяхната подмолна промяна и манипулация от трети лица (Противникът). В криптоанализа Противникът е математически алгоритъм за тестване и за изучаване на пробиви и уязвимости в криптографски алгоритми.
Криптографските принципи, средства и методи се ползват широко и обстойно от съвременната информатика за осигуряване на кибер сигурност (англ. cyber-security), вкл. поверителност (confidentiality), интегритет на данни (data integrity), неопровержимост (non-repudiation) и автентичност (authenticity).
Криптографията е една от най-старите науки в света и нейната история датира от няколко хиляди години. Първоначално криптографията изучавала начините за шифриране (и дешифриране) на информация или на еднозначно обратимо преобразуване на прав (нешифриран) текст на базата на криптографски алгоритъм и ключ в шифрограма (прав текст). Тази, т.нар. традиционна криптография, обхваща само раздел симетрично криптиране, при което криптирането и декриптирането се извършва на база ползване на един и същ секретен ключ (англ. secret key).
Освен този раздел съвременната криптография включва и раздел асиметрично криптиране, чиито криптографски алгоритми се прилагат широко в системите за електронен подпис, хеширане, получаването на скрита информация и квантова криптография – идеята да се създаде квантов суперкомпютър, който да разбива всички видове криптографски кодове в реално време, която идея засега е по-скоро в сферата на научната фантастика.

Прав (некодиран) текст – данни (не задължително текстови), предавани без използване на криптография.
Кодиран текст (шифрограма) – данни, получени след използване на криптосистема с указан ключ.
Шифър (Криптосистема) – семейство обратими преобразувания на открит текст в шифрован.
Шифриране (криптиране) – процес на нормално прилагане на криптографско преобразуване на открит текст на основата на алгоритъм и ключ, в резултат на което възникава шифрован текст.
Дешифриране (декриптиране) – процес на нормално прилагане на криптографско преобразуване на шифриран текст в открит.
Ключ – параметър на шифъра, определящ избора на конкретно преобразуване на даденият текст. В съвременните шифри алгоритъма на шифриране е известен и криптографичната устойчивост на шифъра изцяло се определя от секретността на ключа.
Криптоанализ – наука, изучаваща математическите методи за нарушаване на конфиденциалността и интегритета (цялостноста) на информацията.
Криптоаналитик – човек, създаващ и прилагащ методите на криптоанализа. Криптографията и криптоанализът съставят Криптологията, като единна наука за създаване и разбиване на шифри.
Криптографски инженеринг (на английски: Cryptographic engineering) е дисциплина, която използва криптографията за разрешаване на човешки проблеми: когато трябва да се гарантира сигурността на данни, идентифициране на хора и устройства, или за да се потвърди целостта на данни в рискови ситуации.
Криптографска атака – опит на криптоаналитик да предизвика отклонения в атакуемата защитена система за обмен на информация. Успешната криптографска атака се нарича разбиване или отваряне.
Криптографска устойчивост – способността на криптографския алгоритъм да противостои на криптоанализ.